14. Всеки от нас знае за Амазония, но колцина са чували за тропическия рай на флората и фауната Пантанал? Пантанал (исп. Pantanal, буквално „заблатена местност“, „тресавище“) е обширен регион в централната част на Южна Америка, заемащ части от Бразилия, Боливия и Парагвай. Климатът на Пантанал е изключителен. Тъй като се намира в зона със субекваториален климат, за тук са типични сух и влажен период. Природата е превърнала Пантанал в нещо невероятно. На площ от 200 000 кв. км. са събрани тропически гори, подобни на тези в басейна на Амазонка, савани и блата. Когато през дъждовния сезон водата покрие равнината, повечето вечнозелени тропични гори се наводняват. Пантанал е една от последните девствени земи на нашата планета. Тук огромни територии са все още недокоснати от човека. Голяма част от региона е недостъпна. През тази обширна област са прокарани само 2 шосета и 1 железопътна линия, които са проходими само през сухия сезон. По време на дъждовния сезон Пантанал е напълно недостъпен, дори за най-мощните и проходими автомобили. Именно недостъпността на този регион го е запазила непокътнат.

15. Памуккале – толкова близо до нас, че почти всички сме го виждали. Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място от горещите извира вода, пренаситена с калциев карбонат. Когато тя достига до повърхността, от нея се освобождава CO2, а калциевият карбонат се отлага, като образува варовикови отлагания върху скалистите тераси.

16. Голямата синя дупка, Белиз. Белиз е любима дестинация на всички природолюбители и почитатели на екотуризма. Площта на страната възлиза на 22 960 кв. км. Белиз се нарича още „раят на гмуркачите“. Там се намира едно от най-привлекатилните места за гмуркане в света, според световноизвестният мореплавател и изследовател Жак-Ив Кусто, наречено Великата синя дупка. Сините дупки са изключително редки образования и тази в Белиз се счита за едно от най-красивите и невероятни места поради факта, че отворът й образува почти перфектен кръг, а дълбочината й (124м) кара водата в нея да изглежда по-тъмна от заобикалящите я тюркоазни плитчини на кораловия риф. Образувалият се контраст е изключително красив. Фактът, че образувалата се дупка е вертикална , привлича любителите на гмуркане от цял свят…

17. Камъните ‘Моераки’ в Нова Зеландия. Тези големи, сферични, извънземни и доста изумителни камъни се намират на брега на плажа Коекохе, разположен на Южния остров на Нова Зеландия. Те са известни като камъните Моераки. Смята се, че са се оформили на морското дъно от седиментни наноси, натрупани около ядро по начин, подобен на този на формирането на перлите. Някои от по-големите камъни тежат по няколко тона, а диаметъра им достига до 3м.Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци – гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

18. Разходка под виолетовия водопад – фестивал на глицинията в японския град Wake, Okayama. Определено японските глицинии могат да съперничат на световноизвестните им вишни.

19. Салар де Уюни – изумителното огледало на света! Салар де Уюни е едно от малкото кътчета на Земята, където можеш да се почувстваш като на друга планета. Удивителната красота на това място често кара хората да си мислят, че снимките от там са дигитално обработвани и променяни, но заслугата за тези спиращи дъха гледки е единствено на несравнимото майсторство на природата. Огледалният образ ви кара да губите реалните граници и да се чудите кое всъщност е земя и кое – небе. Това място е най-голямото солено езеро с площ над 10 000км. Солната покривка достига от 2 до 8 метра дебелина. През дъждовния период езерото се наводнява и се превръща в най-голямото естествено огледало в света. Водата създава несравнима магическа илюзия, че сте в небесата, тъй като отразява небето и движещите се облаци…

20. Езикът на трола е скално образувание в долината Скегедал, в близост до град Ода в Норвегия. Представлява хоризонтален скален блок, издаден на 700 метра над езерото Рингедалсватнет . По форма наподобява език, от където е получил името си. Хората, които са били там споделят, че сядайки на скалата се чувстват все едно са на края на света…вярвам им напълно!

21. Шоколадовите хълмове в Бохол, Филипините: 1268 хълма, които са получили името си от цвета на тревата по тях, която по време на сухия период от годината е точно с цвета на шоколад. Хълмовете са с конусовидна форма, с приблизително еднакви размери, на височина от 30 до 50 метра и заемат площ от около 50кв. км. Геолозите все още спорят за произхода на хълмовете, макар най-тиражираната версия да е, че те са резултат на ерозия. Има и друга гледна точка – мит разказва историята на Арого, млад, силен гигант, който се влюбва в Алоя – смъртно момиче. Когато тя умряла, Арого много тъгувал и изплакал хиляди сълзи, които когато пресъхнали се втвърдили и образували днешната необичайна геоложка формация.

22. The Wave (да не се бърка с Wave Rock), е формация от пясъчник разположена близо до границата между щатите Юта и Аризона. Мястото е толкова впечатляващо, че всеки ден се тегли лотария за 10 разрешителни за ентусиастите, които биха искали да го посетят на следващия ден.Спечелилите получават карти и повече информация за точното му местоположение…

23. Синьото езеро в Хокайдо, Япония – домът на ледената кралица. Не, не наистина – всъщност цвета на езерото се дължи на наличието на алуминиев хидроксид в самата вода.

24. Огромен вкаменен мамут край бреговете на Исландия. Всъщност това е внушителна по разметите си базалтова скала на остров Хеймей в Исландия, която изглежда досущ като мамут, който потапя хобота си в океана. За да се уверите в невероятната прилика, тук ще поставим две снимки:

25. Светещите пещери в Уайтамо, Нова Зеландия – Кой казва, че пещерите трябва да са непрогледни и тъмни дупки, изпълнени с мрак и зловещи създания? М? Пещерите в Уайтамо ни убеждават, че това далеч не е така. Тези пещери са дом на рядък вид луминесцентни червеи (според някои са светулки) (Arachnocampa luminosa), чиито тела произвеждащ химическа реакция, която осветява иначе непрогледната вътрешност. Тяхната значителна популация осветява горната част на пещерите, а гледката напомня на подземен небосвод. Синьо-зелените светулки, придаващи почти футуристичен вид на Уайтамо, не се срещат само там, а обитават и други места по света. Това са заливът Тояма в Япония и езерата Гипслед в Австралия, които също впечатляват с красиви неонови светлини. Интересно е, че светлината не само прави пещерите изключително красиви, но сигнализира още, че червеите са гладни. Те светят, за да привличат своята нищо неподозираща плячка, която се приближава омагьосана от светлината без да знае, че съвсем скоро ще се оплете фатално в тънките копринени нишки, които представителите на вида Arachnocampa luminosa плетат.

26. Тунелът на любовта, Украйна. Намира се в близост до град Клеван и в последните години придоби известност като едно от най-романтичните места на света. Модерната легенда гласи, че ако двама влюбени преминат през тунела ръка за ръка, то най-съкровените желания свързани с любовта им ще се сбъднат. Все пак вниманието тук никак не е излишно, защото тунелът с дължина между един и три километра (според различните източници) е част от железопътна линия, построена за нуждите на завод за дървесина.

inspired by: http://www.peacefulcentury.net/